Диненият мед се вари бавно и на слаб огън

Как се прави маджун, показаха в силистренското с. Смилец

НЕЗАБРАВКА КИРОВА

Жените от силистренското с. Смилец събраха стари и млади, за да направят динен мед, или както му казват там – маджун.

Празникът в селото бе по идея на местния клуб на жената към читалище “Светлина 1906”.

Всичко започна навръх първи май, а за да е пълна информацията за бъдещите поколения, целият процес от нивата до тавата се документира.

Началото бе сложено със засяване на бостан, следвано от окопаване, пръскане, бране и така до направа на старите “котлони” в земята и производство на самия маджун.

Навремето маджунът е

бил определян като

“бедняшки мед”,

но в последните години е смятан за една от най-здравословните храни и поддържа много високи цени в големите хипермаркети.

В маджуна няма Е-та и консерванти, а в Смилец още помнят изядените в детството им филии с него.

На страницата си във фейсбук инициаторите бяха написали: “Радваме се, че инициативата обединява стари и млади от нашето село. Има и емоции, има и работа, има и хубави спомени!”

Павлина Романова, кметица на Смилец, обясни, че са използвани около 100 кг дини за направата на около 6-7 л динен мед.

“Включиха се и над 40 самодейци от различни възрасти. Най-важното е, че сред тях имаме и деца, за да запомнят обичая и да разказват на връстниците си. Те са чували от родителите си, чели са в книгите, но е друго, когато на живо усетят емоцията.

Едни участваха в засяването на бостана, други вървяха по 2 км до него, за да копаят и пръскат. Трети дегустираха дали дините са готови за мед. По стар обичай

динята се удря

в земята, за да

се сцепи

И както в миналото, от част от издълбаните дини бяха направени динени фенери, в които по-късно запалихме свещички”, допълни Романова.

12-годишният Ивчо Стефанов се оказа, че е вече майстор в маджунената технология. Той участва за втори път във варенето на динен мед. Разказа, че се вкючва, защото е хубаво да се пазят традициите.

“Доста хора не знаят какво е маджун и искам да помогна повече хора да узнаят как се прави. А и е по-сладко, когато си участвал в направата му. Като не знаят как се прави, губят много”, казва Ивчо.

Край Гизлиджанската чешма в селото се бяха събрали и млади, и стари. Старото име на селото е Кара Омур – в превод черна кал.

Кал има навсякъде около населеното място. И в миналото, и сега е често наводнявано при силни дъждове. С кал замазаха и тавите, в които се пече маджунът.

За да се приготви медът, дините се изстъргват, изсипват се в обикновени съдове и се слагат на огън, докато се получи сок. После той се прецежда от семките и се вари отново до сгъстяването му.

Но най-напред

в земята се

издълбават т.нар.

котлони, в които

се пали огън,

с гнезда за тави и изход да дима. Може цял ден да мине, докато маджунът стане готов.

Или както казват в Смилец, ще е готово всичко срединощ.

Някои от участничките помнят, че в динения мед се слагали индрише и босилек за аромат и вкус.

С маджун се яде баница и се прави халва чрез запръжка с брашно. А в миналото на нивата се правела и

чорба за разхлаждане

от динен мед, оцет,

вода и счукан чесън

Казват, че колкото по-гъст е маджунът, толкова по-дълго време издържа и не се разваля.

По цяла зима той се е ползвал като десерт и естествен подсладител при приготовление на курабии и сладкиши.

С маджун през годините хората са си подслаждали живота. Правели са го освен от диня и от цвекло. И хората са били по-здрави.

Лятно време са ядели плодове и зеленчуци, и от време на време се е колело пиле. Свинско са готвели само по Коледа.

Не са страдали от високо кръвно, не са имали и диабет. С маджун са си подслаждали живота.

През последните години във все повече населени места в област Силистра се обръща внимание на забравени обичаи и дейности. Така в Сребърна провеждат вече за трета година събора “Гозбите на Добруджа”, в Тутракан празникът на кайсията е едно от най-представителните събития в Крайдунавска Добруджа, а в село Нова черна на 3 октомври е новата среща за фестивала на мамалигата.

Празникът на динения мед е нов момент в областния културен календар.

Край селото днес е представена и етнографска изложба.

Източник: 24 часа

коментари

коментари

You must be logged in to post a comment Login