История и свойства на праза

В думата праз на пръв поглед няма нищо екзотично или древно. Свикнали сме да свързваме този братовчед на лука и чесъна с простички български ястия като праз с ориз, баница с праз, някой и друг кебап или пък зелеви сарми. А се оказва, че главният герой в следващите редове е може би на 6000 години и е особено тачен в Близкия изток.
ДЪЛГАТА ИСТОРИЯ

Това издръжливо и едро растение е братовчед на лука и чесъна. Макар и доста пораснал представител на фамилията, вкусът му е значително по-деликатен от този на силно ароматните му роднини. Смята се, че произлиза от източното Средиземноморие. Намерени са текстове, според които празът е бил използван в Египет и Месопотамия още през ІІ хилядолетие пр. н.е., а други изследвания го пращат чак в ІV хилядолетие пр.н.е.
Празът е бил много ценен в древен Египет. Когато фараонът Хеопс искал да изрази своята признателност към някой от жреците, той го дарявал с хиляда круши, сто кани бира, един бивол и сто връзки праз. Празът е присъствал и в даровете, поднасяни на боговете на сенките и съня, и изображението му се среща често в погребалните фрески.
Гърците и римляните също са използвали едрия зеленчук. Най-вероятно на тях дължим разпространението му в цяла Европа, където той се отглежда вече толкова векове. Измежду римските почитатели на праза е бил император Нерон, който редовно си хапвал най-вече супичка с представителя на семейство Лукови.
Римляните пренасят праза и в Англия, където по-късно той става национален символ на Уелс. Всяка година в деня на свети Дейвид на 1 март хората закичват шапките си с него. Легендата разказва как въпросният светия заповядал на уелските войници да закичат шлемовете си с лука, за да се отличават от врага в една историческа битка срещу саксонците.
Вероятно растението се е появило по нашите земи още преди турско робство, защото на някои средновековни български стенописи се среща зеленчук, който много напомня на него. Другата теза е, че турците са пренесли този вид лук по нашите земи, макар да не е ясно как точно.
КАК ДА ИЗБИРАМЕ?

Празът може да бъде намерен по пазарите и в магазините почти през цялата година, като най-популярен е през есента и зимата. Избират се стръкове с чиста бяла част без петна и загнивания и купувачът трябва да се увери, че краят му е прав и не по-широк от 4 см в диаметър. По-едрият праз има груба структура, жилав е и не е толкова приятен за хапване. Горните листа трябва да бъдат зелени, хрупкави и да изглеждат свежи. Най-крехък е по-дребният до среден размер праз.
ТЪНКОСТИ НА СЪХРАНЕНИЕТО

За да се погрижите новозакупения зеленчук да остане свеж по-дълго време, можете да направите две неща. Единият вариант запазва праза в добро състояние около седмица и е доста лесен за изпълнение. Без да се мие, се слага в хладилника в широка и хлабава найлонова торбичка. Така лукът задържа влагата си и миризмата му не се разпространява из целия хладилник. Ако разполагате с повече място и ви се занимава, можете да използвате втория тип съхранение. Заравяте го в голяма саксия или в градина, в пръст или в пясък, и той издържа доста дълго.
КОЛКО Е ПОЛЕЗЕН

Съвременните изследвания доказват, че лукът, чесънът и празът имат изключително ценен химически състав, тъй като са богати на захари, белтъци, микроелементи, витамини, минерални соли и етерични масла. Голяма част от лечебните им свойства се дължат на съдържащите се в тях фитонциди, които имат антибактериално и дезинфекциращо действие. Празът е богат на витамините С и В6, както и на микроелементите магнезий, мед и калций. В него липсват мазнини. Фолиевата киселина го прави подходящ за хранене на бременни жени.

Смята се, че е полезен за храносмилането, действа добре на сърцето и има пречистващо въздействие върху организма. Препоръчва се и като профилактично средство срещу атеросклероза. Не се препоръчва обаче при хора с бъбречни заболявания.

Празът е умерен диуретик и може да подпомага облекчаване на отоци от различно естество. За лекуване на хрема се препоръчва да се консумира поне три пъти на ден праз лук в сурово състояние./psihobg.com,ezine.bg

коментари

коментари

You must be logged in to post a comment Login