Как да пием текила

Тази напитка се възприема от мнозина едва ли не като символ на Мексико и на мексиканския национален характер. Подобни неточни стереотипи съществуват, но не бива да се отрича, че текилата все пак е тясно свързана с историята и културата на Мексико.
Малко история
Произходът на текилата почти не поражда спорове. В западната част на Мексико има малък град Текила, който е дал името на напитката. Именно тук дон Педро Санчес де Тагли маркиз Алтамира през 1600 година е основал първата фабрика за варене на ракия в своята хасиенда.
Но историята на текилата е много по-древна. Още през VIII-ми век индианците се научили да правят от сърцевината на синьото агаве „пулке”- лепкава, провлачена, пенеста напитка с млечен цвят, с алкохолен градус – от 4 до 6. Трябва да се каже, че в Мексико растат почти 136 вида агаве, но само един от тях – agave teguilana weber azul е подходящ за приготвяне на истинска текила. Агаве се използва, когато достигне 8-10 – годишна възраст, тогава представлява 80-90 килограмова бъчва. На външен вид прилича на огромен ананас, от който стърчат десетки почти двуметрови листа игли. От едно такова растение се получават от 5 до 13 литра текила.
На индианците разрешавали да пият „пулке” само веднъж на четири години в чест на бога на огъня. През останалото време тази привилегия била само за старците и болните. Дълго време „пулке” била единствената алкохолна напитка в Мексико. След това там се появили испанските конквистадори и донесли европейските технологии за алкохолните питиета.
Текилата, или както тогава била наричана „текилно вино”, била направена за първи път от  испанците, а през следващите 400 години напитката станала емблема на мексиканския национален характер, продукт, който се отъждествява с историята и културата на страната. Първият производител, който получил официален лиценз през 1795 година, бил Хосе Мария Куерво. Текилата „Jose Cuervo” е съхранена и до днес и по право се счита за най-стара.
Как да я пием
Способите за употреба на текила са твърде разнообразни. Познавачите и ценителите пият текилата бавно, на малки глътки. Тя трябва да е със стайна температура и се поднася в специална малка стъклена чашка с дебело дъно. Тази чашка на испански се нарича „caballito”- малко конче. Сред младежите е популярна „текила бум”- чашата се покрива с дланта и дъното се удря в плота на бара до поява на мехурчета. Възможен е и още един вариант, който се използва в Мексико – „Submarino”- чашка текила се излива в чаша бира. В баровете и клубовете е популярен и способът „лизни –обърни една чашка” с щипка сол, която се близва от дланта, и резенче лимон.
А какви видове текила има
Правителството на Мексико официално е утвърдило 4 вида текила: Blanko, Joven, Reposado, Anejo. Текилата Blanko се нарича „сребърна”- тя е прозрачна и безцветна. Разливат я в бутилки веднага след дестилацията, без да отлежи.
Joven е „златна”- боядисана е с оцветители и е подправена с ароматни добавки. Reposado и Anejo са марки текила, която е отлежала в дъбови бъчви. Отличават се по времето на отлежаване. Reposado престоява в дъбовите бъчви от два месеца до година, а Anejo- от година до 10 години. Познавачите считат, че текилата демонстрира най-добрите си качества, когато е на 4-5-годишна възраст. Между другото, митът за червея в бутилката, който е задължителен за истинската мексиканска текила, не съответства на действителността. Това не е стара традиция, а маркетингова хитрост за увеличение на продажбите в чужбина./investor.bg

коментари

коментари

You must be logged in to post a comment Login