Конякът

Според специа­листите в бран­ша конякът „бал­самира“ душата на виното и се приема като еталон за финес и изящество сред високо- алкохолните напитки. Проява на изключително лош вкус е „наливането“ с тази невероятна напит­ка, която задължително трябва да се пие бавно, с наслаждаване на всяка глътка с цяла душа и с всички възможни сетива.

de68207eb0f2eeeb2b4491070ac00a56

Корените на коняка следва да се търсят в ан­тичните времена, когато в I век от новата ера рим­ляните пренесли лозата в Галия, земята на днеш­на Франция. През управ­лението на римския им­ператор Марк Аврелий Пробус привилегиите на галите за отглеждане на лозата и производството на вино били значително разширени и в IV век ос­вен по долината на р. Рон лозовите насажде­ния се разпространили из цяла Франция. До са­мата напитка се стигнало по един куриозен начин, свързан с хитруването на холандските търговци, превозващи по море сол и вина от региона на град Коняк (Cognac).

ложен в Югозападна Франция. В средата на XIII век с височайшата протекция на дюка на Жиен в този регион била обособена огромна тери­тория за отглеждане на грозде, известна като ло­зовия масив Поату (Vignoble de Poitou). В онези времена град Ко­няк, разположен на река Шарант, за която Анри IV казва, че е най-красива- та в неговото царство, бил център на търговията със сол – изключително високо ценен продукт в онези времена. Но освен сол холандските търгов­ци товарели на корабите си и превъзходните френски вина, произвеж­дани в региона, които превозвали до Англия и скандинавските страни. Поради непознаване на технологиите за съхране­ние на вината обаче мно­го от тях прокисвали по време на продължител­ното пътуване. След по­редното увеличаване на митническите такси за търговия с вина търпени­ето на търговците се из­черпало и те потърсили нестандартно, но хитро­умно решение на пробле­ма. Подложили виното на дестилация, с което многократно бил нама­лен неговият обем (а от­там и таксите!) с презумпцията впослед­ствие полученият дести­лат да се разреди с вода до първоначалния обем. Няма сведения дали хит­реците са заимствали идеята си от папския ле­кар Арно дьо Вилньов, който първи описал дес- ползвания дотогава примитивен дестила­ционен апарат – про­чутият аламбик, който и понастоящем достойно служи в селс­ките казанджийници в нашата страна. По на­реждане на краля Слън­це – Луи XIV, за нуждите на корабостроенето били създадени огромни дъбо­ви масиви в Централна Франция. По съвмести­телство отличният мате­риал бил използван и за направата на бурета, в които се съхранявало и транспортирало произ­вежданото бренди. Доб­рата новина за производителите била, че вкусът на новото питие допад­нал и на краля. По щаст­ливо съвпадение в ре­зултат на избухналата през 1701 г. война между Англия и франция подготвените за експорт бу­рета останали продължи­телно време на приста­нището. Когато в крайна сметка мирът все пак настъпил, оказало се, че по чудодеен начин брендито в буретата придоби­ло невероятен вкус и аромат. Последният щрих в създаването на коняка се свързва с т. нар. шевалие де ла Кроа – френски рицар, който в паузите между многото войни в онези години се занимавал и с винопро­изводство. При завръща­нето си от поредния по­ход рицарят узнал, ти­пично по френски, че е станал… рогоносец. В пристъп на ревност ри­царят убил невярната си съпруга и любовника й, но не намерил покой – всяка нощ го измъчвали ужасни кошмари. В една такава страшна нощ Са­таната с вледеняващ глас му прошепнал, че все пак ще изтръгне ду­шата му, потапяйки го последователно в… два врящи казана. На сут­ринта шевалие де ла Кроа се събудил с идеята за двойната дестилация на виното, в резултат на която се получил значи­телно по-чист и по-фин продукт, който при отле- жаване в дъбовите бъчви се превръщал в истински еликсир.

Около 90% от френския коняк се произвеждат от белия сорт грозде „Юни блан“, който се отличава с фин аромат, ниска захарност и ви­сока киселинност.

Делът на останалите сортове – folle blanche, colombar и montils, които са по-ароматни, но отглеждането им е много по-сложно, е значително по-малък. Важно дос­тойнство на сорта „Юни блан“ е невероятният по­тенциал за по-нататъшно развитие, който той пре­дава на винения дести­лат. Операциите в про­изводството на коняк са строго регламентирани и се спазват стриктно до най-дребните детайли. Двойната дестилация, за която вече стана дума, е задължителна при про­изводството на коняка.

През последните две-три десети­летия в резултат на множество изследвания клеймото за абсолютната вреда от алкохолните на­питки постепенно беше отменено и в наши дни някои от тях дори придобиха квалификацията „по­лезни“. В частност, лекари и диетолози постигнаха забележителен консенсус за положителното въз­действие върху човешкия организъм.

Дестилацията на виното и получаването на т.нар. винен дух (spiritus vini), но начинанието било по­вече от успешно. Про­дуктът получил звучното холандско наименование brandewijn (горено вино). И в концентрирания си вид той така се харесал на потребителите, че те престанали да го раз­реждат, а прекалено дъл­гото наименование сък­ратили просто на бренди (brandy).

5e5032b225766cfc2ed2a58317a3a031

В средата на XVII век бил изобретен много по-съвършен от из­ползвания дотогава механизъм на редица вещества, съдържащи се във виното (особе­но червеното) и в коняка. Веднага обаче ще направим уговорката, че положителните ефекти, за кои­то се твърди, се отнасят за консумиране на малки количества от тези питиета, които са съобразе­ни с редица фактори – пол, въз­раст, телесна маса, здравен ста­тус и т.н. Които протичат с години и които в крайна сметка довеждат до формиране­то на необичайния вкус и аромат на кехлибарена­та напитка. От изключи­телно значение за каче­ствата на крайния про­дукт е заключителният етап – асамблирането, в който като правило участват дестилати с различна възраст и полу­чени в няколко от обосо­бените за конячно произ­водство региони. Неслу­чайно, вероятно впечат­лен от сложната и скъпа процедура на нейното производство, както и от великолепните органолептични качества на на­питката, великият френс­ки писател Виктор Юго характеризира коняка като „напитка на богове­те“. Високото реноме на френския коняк се поддържа от няколко конячни „домове“, всеки от ко­ито има своята славна история, с която се гор­дее – Hennessy, Martell…

ad9088e3f1f76dd7dc4052a3039ddffb

Доказано е, че съдър­жащите се в коняка ете­рични масла и редица други вещества въздей­стват благотворно върху човешкия организъм. От­лежалият коняк в целия свят има репутацията на отлично тонизиращо, профилактично и лечеб­но средство. При просту­да чашка коняк действа далеч по-ефикасно от всяка таблетка. Напитка­та спомага за снемане на стреса и нервното напрежение, подобрява храносмилането, стиму­лира дейността на панк­реаса и подобрява кръвообращението.

Тридесетина милилитра добър коняк с мал­ко мед способстват за разширяване на кръвоносните съдове и са доб­ро средство срещу сте­нокардия и хипертония. Тук обаче и дума не мо­же да става за спазване на познатия принцип на Мечо Пух „Колкото пове­че, толкова повече“.

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

коментари

коментари

You must be logged in to post a comment Login