Тиквеното масло – хит в диететиката

Редица археологически находки свидетелстват, че целебните свойства на тиквите и тиквеното масло са били познати на жителите на Мексико и Централна Америка преди хилядолетия. Векове наред местните индиански племена използвали тиквеното масло за лечение на болести на пикочно-половата система – възпаление на бъбреците и пикочния мехур, трудно уриниране и пр.

В Европа за първи път тиквеното масло е получено през 1735 г. в Австрия – в южната провинция Щирия. За целта се използвали специален сорт тикви, чиито семки са „голи”, без люспа. Предвид неговите изключителни качества специален декрет задължавал тиквеното масло да се прилага единствено с лечебна цел и да се продава само в аптеките. Цената му била особено висока – флаконче от 200 мл струвало колкото масивен златен пръстен. Впрочем и в наши дни това масло е едно от най-скъпите (около 22 лв./л) и по цена отстъпва единствено на кедровото. Високата му себестойност се дължи, от една страна, на използването на трудоемки операции в технологичния процес, а от друга – на скъпата суровина за неговото производство. Един литър масло се получава от 2,5-3 кг тиквено семе, за което са необходими 30-40 тикви.

С най-добри целебни качества е тиквеното масло, получено чрез студено пресоване,

тъй като в него се запазват всички ценни съставки на богатото на нутриенти семе. Масленото съдържание в него обикновено е в границите от 45 до 52%.

В по-голямата си част (53%) тиквеното масло е съставено от полиненаситени мастни киселини – омега-6 и омега-3, в съотношение приблизително 3:1. Количеството на мононенаситени мастни киселини от фамилията омега-9 (главно олеинова киселина) съставлява около 32%. Общото съдържание на ненаситени мастни киселини, чието благотворно въздействие върху човешкия организъм (сърдечносъдова, нервна и имунна система, мозъчна дейност и т.н.) е добре известно, е около 85%, което нарежда това масло между най-добрите.

Най-ниско (около 15%) е съдържанието на наситени мастни киселини,

сред които доминират палмитиновата и стеариновата. Количеството на останалите наситени мастни киселини (ейкозанова, миристинова, докозанова) е незначително – до 2%.

Според представите в съвременната диетология съотношението между двете най-важни фамилии полиненаситени мастни киселини – омега-6 и омега-3, в храната следва да е в границите от 2:1 до 4:1. По този показател тиквеното масло определено се нарежда между най-полезните храни. Наред с мазнините в тиквеното масло се съдържат и други вещества, отнасяни към липидите – фитостероли и фосфолипиди. Сред фитостеролите със своето мощно физиологично действие се открояват бета-ситостеролът и делта7-стеролът. Благодарение на химическото си сходство с холестерола, по пътя на конкурентното инхибиране бета-ситостеролът съдейства за намаляване на нивото на последния в кръвния ток, което способства за доброто състояние на сърдечносъдовата система. Фосфолипидите са изключително ценни за човешкия организъм вещества.

Те са основна градивна част на клетъчните мембрани, участват в транспортирането на мазнините, мастните киселини и холестерола чрез кръвния ток, играят съществена роля в усвояването на мастноразтворимите витамини А, D, E и K, както и в храненето на мозъчните клетки. През последните десетилетия по безспорен начин беше доказано, че бета-ситостеролът и делта7-стеролът оказват благотворно въздействие върху здравето на простатата и са отлично средство за лечение на доброкачественото уголемяване (хиперплазия) на простатата и облекчаване на симптомите на това заболяване, от което в една или друга степен са засегнати повечето мъже в по-напреднала възраст. Съществуват доказателства и за тяхното антиканцерогенно действие.

В тиквеното масло се съдържа невероятен букет от изключително ценни за човешкия организъм витамини – А, В1, В2, В3, В4, В6, В9, С, Е, К, Р и Т.

Благодарение на високото съдържание на витамин А, съизмеримо с това в „шампиона” – сока от моркови, тиквеното масло е особено полезно за очите и способства за възстановяване на ерозивно-язвените увреждания на вътрешните и външните слизести обвивки в човешкия организъм. Витамините от В-групата спомагат за правилното функциониране на сърдечносъдовата, нервната, мускулната и храносмилателната система, участват в укрепването на имунната защита и нормалното функциониране на кръвотворния апарат, способстват за доброто състояние на косата, ноктите и кожата. Като мощен антиоксидант витамин Е предпазва от окисление витамин А, подобрява циркулацията на кръвта и дейността на сърцето и активно съдейства за функционирането на женската и мъжката полова система.

Витамин К играе важна роля в дейността на черния дроб,

в усвояването на един от най-важните за човешкия организъм химични елементи – калция, в кръвосъсирването и т.н. По последни сведения витамин К има и антиканцерогенно действие. L-карнитинът, наричан често витамин Т, е аминокиселина, която организмът синтезира от аминокиселините лизин и метионин при съдействието на витамините B3, B6, B9, B12 и С, както и на желязото. Предвид на това, че организмът е в състояние да синтезира тази аминокиселина, т.е. не разчита единствено на внасянето ѝ отвън, наименованието „витамин” в случая е условно. Основната роля на L-карнитина е да пренася дълговерижните мастни киселини, получаващи се при разграждането на мазнините (триглицеридите), през клетъчните мембрани до митохондриите (енергоцентралите на човешкия организъм), където те служат като източник за получаване на енергия. Но ролята  на L-карнитина не свършва дотук. Освен това, действайки като своеобразна „совалка”,

той извежда обратно през клетъчните мембрани отпадните продукти,

способствайки по такъв начин за детоксикацията на клетките. Доказана е и неговата роля в окислението на аминокиселините с разклонена верига, в повишаването на притока на кислород до мускулите, в препятстването на образуването на млечна киселина в тях и т.н. Смята се, че 25% от нужния на организма L-карнитин се синтезира от тялото, а останалите 75% следва да се осигурят чрез храната. В този смисъл тиквеното масло представлява един от полезните и важни източници на тази изключително ценна аминокиселина.

В тиквеното масло се съдържат значими количества флавоноиди –

полифенолни вещества, които проявяват антиоксидантно и противомикробно действие, понижават проницаемостта на кръвоносните съдове и подобряват тяхната еластичност, способствайки по такъв начин за доброто състояние на кръвоносната система.

Съдържащият се в маслото хлорофил, който придава тъмнозелената му окраска, стимулира дейността на различни системи и органи – сърдечносъдова, храносмилателна, белите дробове, бъбреците и т.н. Доказано е и благотворното му въздействие при заболявания като атеросклероза, диабет, дегенеративни проблеми със ставите и т.н. Редица изследвания свидетелстват и за способността му да понижава нивата на глюкоза и холестерол в кръвта.

В тиквеното масло се съдържат над 50 микро- и макроелемента – половината периодична система!

Сред този невероятен набор от химични елементи особено значимо е присъствието на цинка и селена, които имат ключова роля за доброто функциониране на простатната жлеза. Цинкът играе важна роля и в огромен брой процеси в човешкия организъм, свързани с метаболизма на въглехидратите, протеините и липидите, в синтеза на храносмилателните ензими и инсулина, в кръвотворния апарат и имунната защита, във функционирането на мозъка и т.н., и т.н.

Селенът има антиканцерогенно действие, способства за укрепване на имунната защита, за усвояването на важния микроелемент йод и пр.

Присъстващите в значими количества калций, магнезий, желязо и фосфор също имат съществен принос за положителното въздействие на тиквеното масло върху организма. С профилактична цел се препоръчва приемането на 1-2 чаени лъжички тиквено масло сутрин на гладно, а с лечебна – 1-2 чаени лъжички три пъти дневно преди храна.

Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. „Животът днес“, са събрани в книгата „Мантри за здраве и дълголетие“, която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.

Източник: Животът днес

коментари

коментари

You must be logged in to post a comment Login