YUMMY COOKING В ГУРМЕ РИАЛИТИ НА СПИСАНИЕ EVA

Едно кулинарно риалити с участието на Катерина Евро, Петър Стоянович и уредите на Miele, с които човек еднакво добре може да сготви и да излети в космоса.

unnamed (1)

Някъде между идването на младото божоле и началото на коледния месец поканихме двама автори на готварски книги, излезли тази година, на кулинарен двубой. В „Тетрадка за рецепти и спомени“ Катерина Евро е събрала кулинарни умения със съкровени моменти от личния си живот – в разказ и снимки. В „Така би сготвила баба ти“ д-р Петър Стоянович е представил 220 рецепти строго по негов вкус. Това обяснява превеса на ястията със свинско и десертите и почти пълната липса на риба в книгата му. Илюстрации няма, но пък текстовете са с толкова история и хумор в тях, така сочни, че този лакомник мозъкът ви веднага ще нарисува къкрещи тенджери с неземни ухания, излитащи изпод капаците им, цвъртящи във фурна- та тави и топящи се в устата сладости в компанията на австрийски императори, френски мадмоазели и мустакати унгарци.

unnamed (2)

Всеки участник трябваше да сготви рецепта от книгата на другия. Ка- тето Евро избра Черния сладкиш – рецепта, която Стоянович е заел от Зора Вагенщайн, а той – нейния пай с лук и тиква. За мизансцен на битката на титаните избрахме Miele Experience Center, разположен в емблематичната сграда Red Apple в София, и то след като отхвър- лихме възможности като Бородино, Аустерлиц и Клокотница поради студеното време навън и очевидната липса на готварски пособия на място. В Miele Experience Center условията бяха не просто добри, бяха почти извънземни.

Стоянович беше фасциниран от вертикалния абсор- батор, който изникна в средата на кухненския остров. И справедливо предположи, че с негова намеса може да се пържи дори сафрид в спалнята, което често се препоръчва от еротичните наръчници като надеждна част от любовната игра. Катето Евро изригна емоционално при вида на въртящия се над сребърна купа миксер с искреното: „Искам те, съдченце! Искам те да ми месиш вкъщи и да ми разби- ваш яйцата.“ Отварящите се само с допир чекмеджета и шкафове – доминантна тенденция в кухненското обзавеждане, предизвикаха леки тръпки у Стоянович, който се притесни от заклещване на най- скъпото си в тях, но кой ли от нас, несъвършените човеци, не се е притеснявал от различните прояви на техническия прогрес! Истината е, че тъчскрийнът навлиза масово и в кухнята, копчетата са на изчезване и в недалечно бъдеще печките ще започнат да готвят сами.

Но дотогава ще продължим да адмирираме уменията на хора като Евро и Стоянович. И така, след като Катето приветства „опонента“ си с „Ау, Пепи“, а той й целуна ръка – двамата се познават отпреди, престилките бяха за- пасани и двубоят започна. Или почти, защото преди старта му Катето настоя Стоянович да опита от сладкиша й с маскарпоне, сметана и пияни вишни, който тя скочила да направи в 12 часа предната нощ. Изглежда, че след като си легнала, някой – всъщност Катето директ- но посочи извършителя, сина й Сашко, актьора Александър Кадиев – изял по-голямата част от сладкиша. Оцеляла малка част от него, която, донесена в кутия, беше напълно достатъчна на Стоянович да му даде оценка десет по скалата от едно до девет. Докато шоколадът за Черния сладкиш се топеше на паровата фурна, а тестото за соления пай биваше месено на ръка, двамата, както повелява бонтонът, обмениха сведения за кучетата си. Стоянович притежава две, Дончо и Лола, които вече имахме честта да представим в EVA, а Катето – цели пет, непредставени.

После разговорът се прехвърли към кокошките на Стоянович, които той отглежда във вилата си край София. Сега какво ги правиш, попита с интерес Катето. Вече нищо, заклах ги, българи нали сме, хора православни, отвърна със смирение в гласа Стоянович. После Катето показа снимки с внучката си на мобилния си телефон, а Стоянович каза, че е разглеждал такива и във фейсбука й. Тя му махна „брашънце“ от носа, а той се притесни какво ще кажат хората. После си спомни за първата им среща. През юни или юли 1980 година Петър и баща му, кинокритикът Иван Стоянович, се излежавали на плажа на Созопол с пряка видимост към Евиния такъв. И тогава на баща му хрумнало да отидат към даляна „Чайка“, който още не бил „засран от изроди, както е сега“ и където се снимал филмът „Оркестър без име“. На да- ляна имало кръчма, която във филма е увековечена като ресторанта на Миташки. Пристигането на Стояновичи сложило край на снимките за този ден и дало начало на славна запивка до другата сутрин.

Тогава именно Петър, 13-годишен юноша, се запознал с Катето, която била в прелестта на своите 24 години. „Ама хубава бях“, откликна ак- трисата, която си спомни, че екипът – освен хубав филм – произвел няколко влюбвания и дори сватба. „И сега си прекрасна – отвърна Стоянович. – С баща ми много се обичахте. Той беше слънчев човек, балканска порода, бог да го прости.“ „Като него си“, каза Катето, която вече бъркаше съставките на сладкиша и се чудеше дали да не обогати рецептата с току-що отвореното божоле. Обогати го.

После друга част от божолето премина в чашите, които домакините от Miele услужливо бяха поставили на плота, достатъчно голям да побере и тях заедно с продуктите за двойното готвене. Vivе la Bulgarie, каза Стоянович, докато чашата плавно изминаваше разстоянието от плота до устата му. Да припомним само, че той е български патриот и немски възпитаник с френска обиграност, съчетание, което най- добре се описва с обичаната от него фраза „барабар цузамен“. Ето още от диалозите, на които екипът на EVA се наслади: Някой дефлорира оцета ми и го отнесе. Кой? (Стоянович)

Някой ми е намалил котлона. Започнахме ли с номерата? (Катето)

unnamed (3)

Тиквата се усеща по-добре, като е сварена ал денте. (Стоянович) Дали да не му хакна малко вино? (Катето) И с дясната мога да режа, и с лявата. Знаете ли какво написал войникът на любимата си? С дясната ръка ти пиша писмо, а с лявата мисля за теб. (Стоянович) Дали да не направя сладкишите във форми за мъфини? (Катето) Да, мъфините са много удобни за панихиди. (Стоянович)

Трябва да направим кулинарно предаване с теб. (Катето) Каквото кажеш, ще направим. Но предпочитам без фотографи. (Стоянович)

Пепи, можеш да нахардакушкаш малко черен пипер. (Катето развива собствената си рецепта.)

Аз едно време много постех, но сега съм нервен нещо. (Стоянович)

Да не забравиш да ми надпишеш книгата си! И ти твоята! Къде се надписват книги, така и не разбрах? (Катето, докато сладки- шът й се пече.)

По принцип на 75-а страница. (Стоянович) Т

воя приятелка до гроб (Катето надписва така книгата за Стоянович.) сготви, за да блеснеш

В журито на кулинарния двубой бяха Зорница Луканова и Благослава Драганова, които организират в Центъра за практически умения на Miele кулинарното училище Yummycooking (www.yummycooking.bg).

Курсовете са макси- мум от 12 души, които в рамките на два часа приготвят меню от 3 или 4 ястия по теми като френска или италианска кухня, Коледа или Никулден под ръководството на Елена Петре- лийска, Дарин Стойков и Евгени Йорданов, познати от телевизионното шоу Master Chef. Рецептите курсистите получават и на имейла си. Курсът завършва по възможно най-прият- ния начин – с изяждане на приготвените ястия в акомпанимент на добро вино. Оборудваното с най-новите готварски технологии студио на Miele може да наемете и за кулинарно парти със сервитьор, деко- ратор и шеф готвач. Стига в ролята на шеф готвач да не искате да блеснете самите вие.

Като знам колко дълго ще живея, ще се виждаме още доста време. (Стоянович) Не, не с голи ръце, ще се изгориш (Катето към Стоянович, който тръгва да вади тавата с пая от фурната.) Аз с тия ръце пирони вадя. (Стоянович)

Ау, Пепи, колко хубаво изглежда! Как не случих на мъж, който да ми готви. А аз – несретница, дори гумите на колата си сменям сама. (Катето в бърз етюд.)

Така, очевидно печивата вече са извадени и успяват да заухаят прелестно някакви частици от секундата преди абсорбаторът на Miele да погълне ароматните молекули. Всички са на масата, където е и компетентното жури от страна на Miele. Хайде хаирлия! – казва Стоянович и реже пая. Той е седнал начело на масата, защото „все пак сме в Югоизточна Европа, всички сме закърмени с вечерята на чорбаджи Марко“. Пита – със или без молитва. Истината е, че и паят на Стоянович, и мъфините на Катето не искаха молитва, а нож и ви- лица, или даже с пръстчета, така, ох, изискано. Изпълни се мечтата на Катето Евро, за която „няма по-голям кеф от това да ме похвалят с пълна уста на масата“. Така че двубоят завърши с пълни уста и всеобщо удовлетворение. Не лъжат, готвят!

unnamed

Солен пай с тиква

За тестото: 2 чаени чаши брашно 1 пакетче масло 2 пакетчета сирене крема 1 чаена лъжичка бакпулвер 1 супена лъжица оцет за плънката: 300–400 г изчистена тиква 2 глави лук 3 скилидки чесън индийско орехче канела, черен пипер, сол 100 мл сметана, 3 яйца една връзка зелен лук

Замесвам тестото и го оставям завито във фолио в хладилник. Към сваре- ната тиква прибавям лука, нарязан на по-едро, чесъна и подправките. Раз- бивам яйцата и сметаната, добавям зеления лук. Разстилам тестото в съд за печене, заливам го със сместа и пека 25 минути на 250 градуса.

ЧЕРЕН СЛАДКИШ заета от Зора Вагенщайн

Продукти: 150 г меко масло 220 г пудра захар 3 яйца 2 с.л. какао 200 г брашно около 20 двойни орехови ядки

Ø Смеси продуктите в същата после- дователност и разбиваш с миксер, като добавяш яйцата едно по едно. Ø Печи на предварително загрята на 150-160 градуса фурна 20 минути. Ø Намажи топлия сладкиш с разтопен шоколад и нареди прясно препечените орехови ядки. Друг вариант е непо- средствено преди печене да натиснеш леко в сладкиша ореховите половинки и да го опечеш така./списание ЕВА

коментари

коментари

You must be logged in to post a comment Login