Здравословните свойства на гулията

Guliya-640x336

Гулията, наричана още земна ябълка, има дълга история, но много хора все още не я познават и не смеят да я включат в менюто си. Земната ябълка (на латински Helianthus tuberosus) е член на семейство Сложноцветни, което моментално я прави роднина и на вече известните ни растителни видове – слънчоглед, бял равнец, лайка, еделвайс, маргаритка.

Външният вид на гулията е почти също толкова объркващ нейното спокойно разпознаване, колкото и въпросът с името й. Освен земна ябълка, растението, наподобяващо външно на картоф и корен от джинджифил, бива наричано още йерусалимски артишок и топинамбур. Топинамбурът е култура, която е пренесена в Европа от Северна Америка, някъде около седемнадесети век. Стъблата на растението гонят височина от цели 3 м, а листата – широки от 7 до 10 см и дълги някъде 10-20 см са с форма на яйце, леко заострени, с груба външност. Гулията цъфти в яркожълто (в периода август-ноември), с цветове от по 4 до 8 см (в диаметър).

Грудките на гулията са онази част от нея, която е използваема за храна под най-различни форми. Ако предпочитате да консумирате земната ябълка в суров вид, вероятно вкусът и ще ви напомни на сладка ряпа, почти толкова хрупкава, колкото шепа сурови орехи. Ако пък решите да я изпечете, въпреки ясно изразената сладост (аналогична на тази на моркова и пащърнака), ще видите, че наподобява до голяма степен на добре познатия ни картоф.

Най-често гулията се свързва с богатото съдържание на инулин в нея. Много е важно да правите разлика между инулин и инсулин. Инулинът представлява природен, естествен полизахарид, които се състои от фруктоза във високите 95%. Тези 95% инулин в земната ябълка играят ролята на естествен пробиотик, стимулиращ развитието на благоприятните за нашата чревна флора бактерии.

Освен това инулинът влияе положително и върху усвояването на калция в човешкия организъм, на намалянето и поддържането на ниски нива на холестерол в кръвта, а също така възпрепятства развитието на злокачествените заболявания.

С инулина не се изчерпват всички ползи, които гулията носи на нашето здраве. Освен, че тя е нискокалорична храна (само 73 калории в съдържание от 100гр.), в нея ще намерите значителен брой от биоактивни вещества. Например фосфор, цинк, калий, магнезий, силиций, желязо, пектин, органични киселини, аминокиселини, както и витамини от група B и витамин C.
Гулия
Земната ябълка е позната в народната медицина и като средство за намаляване нивата на кръвната захар (особено ценна за хора с диабет тип 1 – съдържанието на нишесте в нея се разгражда не до глюкоза, която повишава нивото на захарта, а до фруктоза, т.е. гулията има нисък гликемичен индекс), за регулиране на кръвното налягане; използва се още за засилване на имунитета при организъм, който е отслабен поради някакъв вид инфекции или при смяната на сезоните. Важно е да споменем, че благодарение на нейното пряко въздействие върху бързото усвояване на минералите калций и магнезий, гулията бива препоръчвана при случаи на остеопороза.

В случай че нямате нужда от растението с цел третиране на конкретно заболяване, може да го добавите към менюто си с чисто профилактична насоченост или детокс – за пречистване на бъбреците, черния дроб и кръвта. Способна е да спомогне и засили процеса на очистване, извеждайки замърсявания като различни токсини и тежки метали.

Освен изключително полезна, гулията е и лесна за отглеждане култура, поради факта, че вирее при почти всякакви условия. Хубаво е преди да се насочите към нейното стопанисване, да знаете, че краят на месец ноември е времето, до което грудките на гулията растат. След този месец е добре да не се бърза, а да се прояви търпение преди тяхното събиране, за да може ценните вещества, намиращи се в горната част на растението, да успеят спокойно да преминат в грудките. Изчакването може да продължи дори до пролетта. Няма повод за притеснение, понеже богатият витаминен състав ще остане непокътнат цяла зима.

Интересен факт – в самото начало на нейното култивиране, земната ябълка е била определяна като „храна, подходяща повече за свине, отколкото за хора”. Ако следваме логиката, по същия начин са били разглеждани и трюфелите, които са се харесвали и са били сред любимите на свинете, но това не им пречи да се предлагат като ценен деликатес във всяка една кухня. За разлика от трюфелите, гулията се среща значително по-често, и след като вече знаем за нейния богат запас от полезни вещества – нека се възползваме!

Източник: Agronovinite

коментари

коментари

You must be logged in to post a comment Login